bg-flag de-flag uk-flag

Herba viola tricoloris – стрък трицветна теменуга

Herba-viola-tricolorisТрицветна теменуга /viola tricoloris/

Описание. Двугодишно или едногодишно тревисто растение. Стеблото 10—40 см високо, изправено или възходящо, често от основата разклонено. Листата широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, елиптични или горните до продълговато ланцетни. Цветовете единични в пазвите на средните и горните листа. Венчелистчетата 5, горните 2 тъмновиолетови, разперени нагоре и встрани, страничните 2 по-светловиолетови, извити към горните, долното листче почти триъгълно, бледовиолетово до жълто или бяло, в основата с оранжево петно, стеснено в дълга права синя или виолетова шпора. Плодът многосеменна яйцевидна кутийка. Цъфти май — септември.

Разпространение. Расте из тревисти места, ливади, храсталаци, из ниви и градини. Разпространено из цялата страна, предимно в равнините и предпланините докъм 1000 (1800) м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
У нас растат и близките видове: V. arvensis Murr — V. kitaibeliana Schult. с бледожълти или белезникави венчелистчета, рядко горните виолетови, V. aetolica Boiss. et Heldr. — със синьовио- летови, жълти или пъстри венчелистчета.Суши се на сянка или в сушилня до 40° С. Изсушената билка е без миризма, но със сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Дрога /билка/. Надземната част (Herba Viola tricoloris).

Съдържание. Билката съдържа сапонин, виолакверцетрин (рутин), скопарин, сапонарин и сапонаретин (флавон—С—глюкозиди), виолатин (флавон—С—дщглюкозищ), кверцетин, виоланин (антоцианов глюкозид с агликон делфинидин, свързан с глюкоза, рамйоза и р^окскканелена киселина), етерично масло с метилов естер на салицилова киселина, до 40% каротиноиди със специфичен виолаксантин (диепоксид на зеаксантин), вит. С, слузести полизахариди, танини. Експериментално е установено отсъствието на алкалоиди в растящата в България трицветна теменуга.

Основно действиена билката: Отхрачващо, диуретично, дерматикум.Усилва секрецията на бронхиалните жлези. Прилага се като специфично лечебно средство при суха кашлица, кожни страдания (екземи, скрофули, акне, импетиго), задръжка на течности в организма, ревматизъм, заболяване на пи­кочните органи, истерия.

В народната медицина растението се използува при атеросклероза, което може да бъде свързано с наличието на рутин и витамин С в него. Предписва се също при ревматизъм и подагра. Благоприятният му ефект при тези заболявания може да бъде обяснен с високото му съдържание на салицилати. Най-вероятно съдържащата се в трицветната теменуга салицилова киселина обуславя използуването й при различни кожни заболявания и особено при пиодермии и инфектирани рани.
Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гнойни пъпки по кожата, рахит, за измиване на главата с отвара при главоболие и безсъние, а пресният сок от растението — при рани и отоци.